Речник на астрономическите термини
С курсив са отбулязани понятията, включени в този речник. Връзките
водят до страници, в които даденото понятие е обяснено подробно.
Аберации - оптически дефекти и изкривявания, създавани от оптическите елементи.
Абсолютна звездна величина - видимата от Земята звездна величина на който и да е небесен обект, ако той се намира на разстояние 10 парсека.
Адаптация на очите - способността на очите да регулират влизащата в тях светлина чрез свивате и отваряне на зеницата.
Азимут - една от хоризонталните небесни координати, представляваща отстоянието от точката Север (в посока изток - юг - запад - север) до вертикалната проекция на небесния обект върху равнината на хоризонта.
Азимутална монтировка - вид монтировка за телескоп, при която въртенето на тръбата става хоризонтално (по азимут) и вертикално (по височина).
Акомодация на очите - способността на очите да се настройват за гледане на различни разстояния.
Анастигмат - оптична система, при която липсва проявата на аберацията астигматизъм.
Ангстрьом - единица за дължина, равна на 10-10m. Най-често се използва за измерване на дължините на светлинните вълни.
Антирефлексно покритие, просветляване - специален вид прозрачно покритие върху оптичните елементи, което намалява до минимум отражението на светлината в стъклените им повърхности.
Апертура - входният отвор на оптичния инструмент. При някои телескопи, например рефракторите, апертурата съвпада с диаметъра на обектива, а при други (Шмидт-телескопите) тя е по-малка от него.
Апланат - оптическа система, при която липсва проявата на аберацията кома.
Апохромат - оптическа система, в която хроматичната аберация е коригирана за три дължини на вълните (за три цвята) на светлината. Представлява оптически елемент, съставен от (най-често) три слепени в едно лещи - триплет.
Астигматизъм - вид оптическа аберация, изразяваща се в разтеглянето на образа при неточно фокусиране.
Астрономическа единица (а.е., AU) - единица за дължина в астрономията, използвана за определяне на разстоянията в Слънчевата система. Равна е на средното разстояние между Слънцето и Земята - 149 597 870 +/- 2 km.
Ахромат - оптическа система, в която хроматичната аберация е коригирана за два дължини на вълните (за два цвята) на светлината. Представлява оптичен елемент, съставен от положителна и отрицателна леща, слепени в едно - дублет.
Барлоу, леща на - един от начините за увеличаване на главното фокусно разстояние на телескопа. Представлява отрицателна леща в специална тръбичка, която се поставя преди окуляра.
Винетиране - засенчване в оптическата система на част от светлинния поток. Проявява се като намаляване на светлината, контраста и др. и се забелязва най-често при астрофотографиите.
Височина - една от хоризонталните небесни координати, представляваща вертикалното ъглово разстояние от хоризонта до обекта.
Водене, гидиране - следенето на водещата (гидиращата) звезда в телескопа с цел коригиране на неточностите на въртенето на телескопа. Прилага се при астрофотографията.
Вторично огледало - спомагателно плоско, вдлъбнато или изпъкнало огледало в рефлекторите, чрез което светлинният лъч се пренасочва към удобно за наблюдаване място. При някои от оптичните системи на рефлекторите вторичните огледала променят и еквивалентното фокусно разстояние на системата.
Германска монтировка - вид екваториална монтировка на телескопа.
Гидиране, водене - следенето на водещата (гидиращата) звезда в телескопа с цел коригиране на неточностите на въртенето на телескопа. Прилага се при астрофотографията.
Гид-телескоп - помощен телескоп, през който се гидира при астрофотография.
Главно фокусно разстояние на телескопа - собственото фокусно разстояние на телескопа без да се използват допълнителни средства за увеличаването му. Виж и Еквивалентното фокусно разстояние.
Деклинационна ос - една от осите на екваториалната монтировка, чрез която телескопът се върти по деклинация.
Деклинация - една от екваториалните небесни координати, представляваща вертикалното ъглово разстояние от равнината на небесния хоризонт до обекта.
Диафрагма на окуляра - конструктивна част от окуляра, наподобяваща пръстен, която служи за ограничаване на крайните и некачесвени части от светлинния лъч. Обикновено диафрагмата определя и големината на зрителното поле.
Диоптър - оптична величина, изразяваща оптичната сила на лещите. Изчислява се като 1000 се раздели на фокусното разстояние на лещата в mm.
Диск на Ери, дифракционен диск - централният диск на дифракционната картина. Колкото диаметърът на обектива е по-голям толкова този диск е по-малък. Това е в основата на разделителната способност на телескопа.
Дисторсия - вид оптическа аберация, изразяваща се в нарушаване на подобието между обекта и неговия образ.
Дифракционна картина - особено изображение на звездата, получаващо се при максимално увеличение на телескопа. Представлява централен диск (на Ери), заобиколен с намаляващи по яркост концентрични пръстени.
Дифракция - физическо явление, водещо до получаването на дифракционната картина.
Добсон, добсънова монтировка - много просто изградена азимутална монтировка за големи телескопи система "Нютон".
Дублет - оптичен елемент, съставен от (най-често) положителна и отрицателна леща, слепени в едно. Използва се за отстраняване на някои от оптичните аберации.
Екваториална монтировка - най-разпространеният вид монтировка, позволяваща въртене на телескопа по небесните екваториални координати. Главната й ос, наречена полярна, е успоредна на оста на въртене на Земята и позволява точното следене на обекта чрез въртене само около нея (оста).
Екваториални координати - най-използваната в астрономията система на небесни координати, използвана във всички звездни карти.
Еквивалентното фокусно разстояние - резултатното фокусно разстояние на телескопа, което се получава при внасяне в оптическата система на допълнителни елементи - леща на Барлоу, окулярно увеличение и др.
Елонгация - най-голямото видимо ъглово отдалечаване на Меркурий или Венера от Слънцето, в посока на изток или запад (спрямо Слънцето).
Звездна величина - безразмерна величина, която характеризира блясъка на небесното светило. Бележи се с латинската буква m.
Зенит - точката от небесната сфера, която се намира точно над наблюдателя.
Зрителното поле - частта от небето, видима в окуляра на телескопа. Различават се истинско и видимо зрително поле.
Изходна зеница - диаметъра на изходящия от окуляра светлинен лъч.
Касегрен - една от видовете оптични схеми на телескопите.
Катадиоптрически телескоп - рефлектор, в чиято оптическа схема освен огледала участват и лещи, т.е. огледално- лещови телескопи. При еднакви диаметри и фокусни разстояния този вид телескопи са по-компактни в сравнение с рефракторите и рефлекторите.
Коефициент на пречупване - физическа величина, която показва степента на пречупване на светлинния лъч при преминаване от една среда в друга.
Кома - вид оптическа аберация, проявяваща се в периферията на зрителното поле и изразяваща се в превръщане на точковия образ на звездата в петно с кометообразна или ветрилообразна форма.
Коректор на комата - оптически елемент, отстраняващ комата. Представлява леща и се поставя преди окуляра.
Леща на Барлоу - един от начините за увеличаване на главното фокусното разстояние на телескопа. Представлява отрицателна леща в специална тръбичка, която се поставя преди окуляра.
Максимум на метеорен поток - моментът или периодът, в който за единица време се появяват най много метеори от дадения метеорен поток.
Мениск - особен вид леща, която се използва в някои телескопи. Представлява изпъкнало-вдлъбнато стъкло, подобно на лещите за очила, но с нулева оптична сила.
Менисков телескоп - рефлектор, в чиято оптическа схема е включен един или няколко мениска.
Многослойно просветляване, МС - вид антирефлексно покритие, което води до намаляването на отраженията при повече цветове на светлината.
Монтировка - механичната част от телескопа, чрез която тръбата му се насочва към небесния обект.
Надир - точка на небесната сфера, точно под наблюдателя. Тя е противоположна на зенита.
Нютон - една от видовете оптични схеми на телескопите.
Обектив - главната част от оптичната система на телескопите, която формира образа на наблюдавания обект. В зависимост от оптичната схема на телескопа обективът може да е леща или огледало.
Окултация - преминаване на един небесен обект зад друг, покриването на един обект от друг. Най-чести са окултациите (покриванията) на звезди от Луната.
Окуляр - крайния елемент от оптичната схема на телескопа, служещ за разглеждане на образа на обекта, създаден от обектива. Съществуват многобройни оптични схеми на окулярите.
Окулярен възел, фокусировъчно устройство - конструктивна част от телескопа, служеща за закрепване на окуляра към него и за фокусиране.
Окулярна проекция - един от начините за увеличаване на главното фокусното разстояние на телескопа. Представлява положителна леща, която препроектира образа, създаден от обектива.
Окулярно увеличение - вж. Окулярна проекция.
Опозиция на планета, противостояние - положение на т.нар. горни планети (Марс, Юпитер и т.н.) при което, подредени в линия, Земята е между планетата и Слънцето.
Оптическа ос - въображаема линия, свързваща центровете на оптическите елементи в една оптическа система.
Оптическа система - съвкупността от оптически елементи в един оптически уред.
Оптически аберации - оптически дефекти и изкривявания, създавани от оптическите елементи.
Оптически елементи - лещи, огледала, призми, филтри и др., които се използват в една оптическа система.
Относителен отвор - отношението на диаметъра на обектива и главното или еквивалентното фокусното разстояние на телескопа. Показва каква част от това фокусно разстояние е диаметъра.
Официално време - времето възприето в Р България, времето което показва часовникът. През лятото официалното време е лятното време.
Очно разстояние - разстоянието между последната (очната) леща на окуляра и окото, при което се вижда цялото зрително поле.
Параболично огледало - вдлъбнато огледало със специална форма, позволяваща събирането (фокусирането) на отразения светлинен конус в една точка.
Парфокалност - качество на окулярите, обикновено от една серия, при което не се налага префокусиране при смяната на един окуляр с друг. Изразява се в еднаквото разположение на фокуса спрямо частта от окуляра, която влиза във фокусировъчното устройство.
Полева леща - челната, най-близката до обектива, леща на окуляра.
Полярна ос - една от осите на екваториалната монтировка, около която се върти телескопа за да следва денонощното въртене на звездите. Полярнтата ос е успоредна на земната ос и горният й край сочи небесният полюс.
Пречупване - физическо явление, при което лъчът светлина променя посоката си при навлизане в друга оптична среда, например от въздух в стъкло, от един вид стъкло в друг и т.н.
Прониквателна способност - способността на телескопа да "вижда" най-слабите обекти, достъпни за него.
Просветляване, антирефлексно покритие - специален вид прозрачно покритие върху оптичните елементи, което намалява до минимум отражението на светлината в стъклените им повърхности.
Разделителната способност - способността на телескопа за разделно виждане на два близки обекта, например различаването на компонентите на една двойна звезда.
Рефлектор - сборно понятие за огледалните телескопи. При тях обективът е огледало.
Рефрактор - телескоп, при който обективът е леща (лещи).
Ректасцензия - една от екваториалните небесни координати. Тя показва ъгловото отстояние (по небесния екватор) на обекта от точката на пролетното равноденствие в съзвездието Риби.
Светлинен спектър - съвкупността от видимите за човешкото око цветове на светлината, както и ултравиолетовата и инфрачервената светлина. Често се асоциира с дъгата.
Светлинно замърсяване - общата осветеност на обкръжаваща ни среда, предизвикана от градските светлини.
Светлосила - величина, характеризираща осветеността създавана от обектива във фокалната равнина. Равна е на квадрата на относителния отвор. Често в разговорната реч двете понятия се отъждествяват.
Светлинна година - единица за разстояние, използвана в астрономията. Равна е на разстоянието, което светлината изминава за една тропическа година.
Телескоп - оптически инструмент, служещ за наблюдаване на небесните обекти. В зависимост от оптичната схема и диапазона, в който наблюдават (видима светлина, ултравиолетови лъчи, рентгенови лъчи и т.н.) телескопите биват различни видове.
Триплет - оптичен елемент, съставен от три (най-често положителна - отрицателна - положителна) лещи, слепени в едно. Използва се за отстраняване на някои от оптичните аберации.
Тубус - тръбата на телескопа.
Търсач - малък телескоп, закрепен към основния, който служи за бързото и лесно намиране на търсения обект.
Фокален редуктор - положителна леща, която се поставя преди фокуса на телескопа (подобно на лещата на Барлоу), служеща за скъсяване на главното фокусно разстояние на телескопа.
Фокалната равнина - равнината, успоредна на лещата, в която се намира фокусът.
Фокусировъчно устройство, окулярен възел - конструктивна част от телескопа, служеща за закрепване на окуляра към него и за фокусиране.
Фокус - точката, в която се събират лъчите от светлинния конус, създаван от лещата.
Фокусно разстояние - разстоянието от лещата до фокуса.
Фотоадаптер - устройсто, чрез което фотоапарата (най-често с изваден фотообектив) се закрепва към окулярният възел на телескопа. Служи за астрофотография в главния фокус на телескопа.
Цветна чувствителност на окото - способността на окото да възприема отделните цветове в различна степен. Най-чувствително е окото към жълто-зеления цвят. Цветната чувствителност зависи и от осветеността на наблюдавания обект; например, нощно време окото е слабочувствително към цветовете.
Юстиране - подреждането на оптическите елементи на една оптическа система и правилното им ориентиране по дължината на оптическата ос.
Deepsky обекти - обекти от "дълбокото небе". Под това наименование се разбират предимно незвездните обекти - галактики, мъглявини и звездни купове.
m - означение за звездна величина.
M - означение на обектите от каталога на Месие.
NGC, IC - означение на обектите от Новия общ каталог на незвездните обекти.
SLR - означение за огледално-рефлексните (SLR - Single Lens Reflex) фотоапарати.
ZHR - часово число на метеорния поток. Представлява средния брой
метеори, видими за един час.