Под термина "юстиране" на оптическите елементи на телескопа се разбира подреждането и правилното им ориентиране по дължината на оптичната ос. Ако телескопът не е юстиран светлинният конус, идващ от обектива не попада в средата на окуляра: качеството на изображението е лошо, звездите придобиват различни форми, фокусирането е трудно и наблюдението е затруднено и некачествено.

Най-често юстиране се прави на любителските телескопи система "Нютон". Те са най-разпространените и достъпни и при пренасянето им до мястото на наблюдение са подложени на вибрации, които са най-честата причина за разместване на огледалата. Това може да се случи и още при доставката на телескопа от производителя/продавача. При рефракторите юстиране почти никога не е необходимо, тъй като обективът е стабилно закрепен към тръбата и при нормална работа с телескопа това не се налага. Юстирането на другите системи рефрактори ("Касегрен", катадиоптричните и т.н.) е много по-сложно и трудно осъществимо за любителите. При "Нютон"-ите юстирането се прави сравнително лесно дори и от начинаещите любители. Не забравяйте, че телескопите "Добсън" също са с такава оптична схема.
 

Във всеки телескоп "Нютон" има две оптична оси - на обектива и на окуляра. Целта е те да съвпаднат. В оптичната схема има още едно огледало - диагоналното, което пречупва двете оптични оси под прав ъгъл и също трябва да се вземе предвид при юстирането. Тъй като окулярът е практически неподвижен спрямо тръбата на телескопа, юстирането се извършва чрез двете огледала.

Обективът (главното огледало) на всеки телескоп е монтиран на специална платформа, която позволява регулирането на наклона му спрямо оптичната ос на телескопа (обикновено тя съвпада с надлъжната механична ос на тръбата). Ако разгледате "дъното" на тръбата отвън ще видите, че там има шест винта - три регулиращи, разположени на 120°, и три застопоряващи до тях (при някой модели е възможно да има само три регулиращи). Чрез регулиращите винтове може да се променя положението на огледалото, а другите просто го фиксират неподвижно. По подобен начин е закрепено и диагоналното огледало, като обикновено при него има само три регулиращи винта на 120° и един фиксиращ в средата.

Преди самият процес на юстиране е необходима малка подготовка. Част от нея се състои в маркирането на центровете на огледалата. За тази цел е необходимо телескопът (говорим за система "Нютон") да се разглоби, така че да имате достъп до повърностите на огледалата. Разглобяването и сглобяването не е никак сложно дори и за начинаещият любител. Ако все пак не искате да го правите просто тази част я прескачате, но това би ви улеснило много. Тъй като при юстирането ще е необходимо да знаем къде точно са центровете на огледалата необходимо е да ги маркираме по някакъв начин. 
 

По подобен начин се намира и средата на диагоналното огледало, но за маркирането й се използва само маркер! Направената малка точка практически няма да окаже влияние на качеството на образа. Ако трябва да бъдем точни оптичната ос на главното огледало не пресича диагоналното точно в геометричния му център а малко по-нагоре от него (в посока към окулярният възел). Получава се така, че диагоналното е малко по-ниско от оста на тръбата (отдалечено от фокусировъчното устройство) и малко по-близо до главното огледало. Например при масовите 114mm телескопи това отместване е по-малко от 1mm. То може да се изчисли приблизително по следната формула:

Самото юстиране се провежда при определена последователност. По-бързо и удобно става когато се прави от двама души - единият гледа през "прицела", а другия регулира винтовете.
 

2. Гледайки през него се стремим погледът ни да е в средата на тръбичката. Колкото по-дълга и по-тънка е тръбичката, толкова по-точно ще бъде центриран погледът ни. Това, обаче не винаги е удобно и затова в двата й края от тънка нишка (тел, конец) може да се направят кръстове, които да показват средата на тръбичката. Ако пък нямаме прицел се стремим погледът ни да е максимално в средата - двата края на фокусировъчната тръбичка да се виждат концентрично.
 

Резултатът от изпълнението на тази процедура е, че окото ни, средата на диагоналното огледало, средата на главното огледало и отражението на окото ни в тях е на една ос - оптичната ос на телескопа. При това всички видими кръгове:
- горният и долният ръб на "прицела" или на фокусировъчната тръба;
- ръбът на диагоналното огледало;
- отражението на главното огледало в диагоналното;
- отражението на диагоналното огледало в главното;
- отражението на прицела или фокусировъчната тръба;
- кръгчето в средата на главното огледало и точката върху диагоналното и
- зеницата/ирисът на окото
трябва да са видимо концентрични. Ако диагоналното огледало е изместено, както стана въпрос по-горе, то отражението му няма да е концентрично спрямо другите окръжности ако го гледаме от далече, от края на прицела, например. Ако обаче приближим окото си до фокуса на телескопа то трябва да се вижда концентрично.

Разбира се, първият опит за юстиране може да се окаже несполучлив. В това няма нищо страшно, просто трябва да опитате отново. Изисква се определено време и практика за да се научи кое движение и на кой винт води до накланянето на огледалата в желаната посока. Юстирането на по-светлосилните телескопи се прави по-трудно, освен това при тях точното юстиране е от голямо значение за качеството на образа.
 

По-напредналите любители могат да си направят едно много полезно приспособление за юстиране на телескопа. То се нарича колиматор. При него се използва лазерна показалка, която чрез специален преходник се монтира на мястото на окуляра. Използването й води до "материализиране" на иначе невидимата оптична ос на телескопа. Единственото усложнение при това приспособление е, че трябва по някакъв начин да се вижда петното от отразеният от огледалата лъч. За целта може да се използва екран от бяла хартия или някакъв полупрозрачен материал, прекрепен към колиматора. Тъй като този екран ще се окаже във вътрешността му, за да има визуален достъп до него е необходимо от едата му страна да се пробие отвор. Освен това, в средата на екрана трябва да има отвор, през който преминава изходящият от показалката лъч.
 

ВНИМАНИЕ!!! Лазерният лъч на показалката е с достатъчно голяма интензивност на светлината и попадането му директно в очите е опасно!

Колиматорът за юстиране наподобява окуляр без лещите, в който може да се монтира самата лазерната показалка. Той може да се направи от всеки стругар и струва само няколко лева.